П Р И К А З К А

НАЧАЛО, СРЕДА, КРАЙ...И ПАК НАЧАЛО

2008-01-03T22:49:00.000-08:00

Това
е по-страшно от призрак,
скрит зад секундарната стрелка.
Това
е по-страшно от живота,
защото не свършва със смъртта.
Това
е по-страшно от смърт,
защото няма гроб, над който да виеш,
и няма с кого да говориш наум,
и няма снимка, пред която да се свиеш…
И е кошмар – да сънуваш,
и е кошмар – да си буден в нощта…
И не искаш да бъдеш никъде,
и не искаш да бъдеш сам…
И не искаш да бъдеш с никого,
и не познаваш своето тяло…

Това
е по-страшно от край,
защото е страшно
начало.

Е, това е. НАЧАЛОТО на КРАЯ започна преди доста време, и като всяко НАЧАЛО и то си има КРАЙ. КРАЯТ на това НАЧАЛО най-после настъпи и разбрах, че колкото и да се бориш, колкото и да не ти се вярва, КРАЯТ винаги настъпва.
Сега...е време за ново НАЧАЛО, страшно НАЧАЛО, трудно НАЧАЛО, но нали ви казах, всяко НАЧАЛО си има КРАЙ, така че и с това няма да е по-различно. Все някога ще настъпи КРАЯТ на това страшно НАЧАЛО :))...успокояваща мисъл.
Няма нищо по-трудно от НАЧАЛОТО ( без значение дали е страшно или хубаво ), защото то си има правила:
1. Нямаш право да вземаш нищо от КРАЯ за да улесниш НАЧАЛОТО!
2. Когато започваш НАЧАЛО, всичко трабва да е ОТНАЧАЛО! ( да се учиш отначало, да свикваш отначало, да се успокояваш отначало, да търсиш отначало... )
3. Когато те налегне отчаяние и страх от толкова много "НАЧАЛО"...спомни си правило N 1 !!!

Аз изгубих смисъла на моите НАЧАЛА, точно както думите когато ги повториш много, много пъти. Те вече не означават нищо. Имах твърде много НАЧАЛА, и се изморих от тях, вече не искам ново НАЧАЛО и нов КРАЙ след него...иска ми се малко СРЕДА. И все пак започвам ОТНАЧАЛО, ще се постарая това на НАЧАЛО да няма край...само СРЕДА.

Полетът - моят "life" мотив...

2007-06-04T04:37:00.000-07:00

"Снощи сънувах, че съм пеперуда...и днес се питам, дали съм човек сънувал пеперуда или пеперуда, която в момента сънува, че е човек?"

Аплодисменти за момичето, което се опитва да преодолее гравитацията,

аплодисменти за момичето, което заряза спокойствието за да гони вятъра,

аплдисменти за момичето, което се хвърли със затворени очи в бездната.

От доста време падам стремеглаво надолу и все отлагам момента, в който трябва да дръпна връвчицата и да отворя спасителния парашут.Харесва ми усещането, че летя.Проблемът е, че вече няколко пъти за малко да премина критичната граница, след която каквото и да правя, сблъсъкът с твърдата земя е неизбежен.И въпреки това подължавам да скачам с все по-голямо безрасъдство.Нямам представа как ще завърши всичко, но повярвайте ми усещането си заслужава.

Когато започнеш да летиш, все по-често гледаш небето, отколкото земята.

Когато се отпуснеш на течението, преставаш да се препъваш в камъните по-пътя.

Когато повярваш, че си пеперуда, никой не може да те убеди, че си просто човек.

...

2007-04-28T14:26:00.000-07:00

Нощта отново ме грабна в обятията си.
Прозвучаха първите акорди от нашата песен и танцът започна.Сгуших се удобно в прегръдките и и я оставих да ме поведе.
Обичам срещите ни...Тя познава всяка извивка на душата ми и никога не ме настъпва.Тя обича хубавите книги и често ги споделя с мен.Тя слуша любимата ми музика и двете танцуваме до изтощение.Можем да стоим с часове и да наблюдаваме звездите...Хубаво е да я познаваш.В нейната компания забравям за проблемите, чувствам се жива!

Тя никога не ме е предавала, завръща се всеки път отново и отново.Няма обвинения, измислени думи или неудобно мълчание, не се чудиш ще ти се обади ли скоро, ще те разбере ли правилно...Само споделена любов и пълно отдаване.

Обичам чувството за безнаказаност, което носи със себе си, размитите очертания на реалността, греховното удоволствие от танца ни през вечността...

За маските и хората

2007-04-16T10:55:00.000-07:00

Ще ходя на маскен бааал!!!
Идеята беше страхотна, но ето, че имам проблем.Не мога да реша как да се маскирам.Прерових целия си гардероб...и нищо.Тези ежедневните направо ги изхвърлих на леглото - всички са ги виждали.Прекалено малка, твърде лятна, ужасно мрачна, отдавна остаряла...Как може човек да има толкова излишни маски?!Явно имам проблем с маските.Харесвам си някоя,слагам я...и само след два дена вече ми е омръзнала, или решавам, че не ми отива, или си избирам някоя по-нова и актуална.Естествено не виня само себе си.При такова разнообразие - нормално е човек да се изкуши.Имам и две - три любими, който постоянно си нося, но не върви да отида пак с тях на бала.
Явно ще трабва да си търся нова.Е, след като е неизбежно, по - добре да се успокоя с мисълта, че на човек никога не му е излишна още една маска.

Сбогом

2007-04-13T13:32:00.000-07:00

Днес беше един от онези дни...от онези специалните,които на пръв поглед са съвсем обикновени,но ти си знаеш, че не е така.Нещо витае из въздуха,усещаш го,сетивата ти се изострят...и то неусетно се случва.В такива дни си вземаш решения, такива,съвсем малки и лични, само за себе си.
И си стоиш на кафенце с приятели бъбрите си за обичайните глупости и ти ей така между другото се променяш...Първо си уплашен.Толкова пъти си давал обещания,които не си спазвал...После си отчаян - знаеш защо не си ги спазвал,защо този път да е различно?Следва неизбежната равносметка ( някъде между обедното кафе и следобедната биричка на капаните) - това е дълъг и болезнен етап от промяната.Толкова грешки,толкова пропуснати възможности,толкова спомени...И в едим момент се сепваш.Стига "толкова"!Този път ще го направиш за себе си.Ти си такъв прекрасен егоист.Лесно е да излъжеш майка си, можеш да разочароваш приятелите си, но найстина не обичаш да нараняваш себе си.
Сбогом.
...а слънцето напича толкова приятно, мирише на море (или по-скоро на изгнили водорасли :)),приятелите ти са по-прекрасни от всякога ( много си ги обичам)...и ти си спокоен - най-окончателните решения се вземат в такива "обикновени" дни.

Мога ли?

2007-04-13T10:38:00.000-07:00

Много ми е трудно.Започвам начисто.Нова съм.Искам да ви покажа...да ви разкажа...но толкова дълго съм чела мислите на други хора, че май вече съм изгубила своите собствени.
Бедата е там,че в същността си хората изпитват едни и същи чувства.Преживяват едни и същи трудности.Радват се на едни и същи неща.И какво се оказва накрая?Все някой,някъде вече го е написал и описал, обикновенно този някой притежава ненадмината уникална дарба ( я поет,я велик философ ) и какво ти остава на теб, дребния човечец...разбира се - да го copy и paste -неш... и си много горд, защото това са си твоите мисли, най-съкровените...нищо, че не си ги писал ти.И така свикваш,толкова е удобно, бързо, лесно...,че в един момент преставаш да мислиш.И така до деня, в който вече не искаш да си индигото под хартията и десния бутон на мишката.ИСКАШ ДА МИСЛИШ!Искаш другите да познават теб, не прекопираната ти самоличност.Сядаш и си уверен, че знаеш кой си.Ето, толкова е лесно, просто пишеш, пишеш, пишеш...но когато трябва да натиснеш бутона "publish", започват съмненията: достатъчно ли е...не е ли много...дали не трябва...
Ще мога ли да бъда себе си?