Monday, June 4, 2007

Полетът - моят "life" мотив...


"Снощи сънувах, че съм пеперуда...и днес се питам, дали съм човек сънувал пеперуда или пеперуда, която в момента сънува, че е човек?"



Аплодисменти за момичето, което се опитва да преодолее гравитацията,



аплодисменти за момичето, което заряза спокойствието за да гони вятъра,



аплдисменти за момичето, което се хвърли със затворени очи в бездната.






От доста време падам стремеглаво надолу и все отлагам момента, в който трябва да дръпна връвчицата и да отворя спасителния парашут.Харесва ми усещането, че летя.Проблемът е, че вече няколко пъти за малко да премина критичната граница, след която каквото и да правя, сблъсъкът с твърдата земя е неизбежен.И въпреки това подължавам да скачам с все по-голямо безрасъдство.Нямам представа как ще завърши всичко, но повярвайте ми усещането си заслужава.


Когато започнеш да летиш, все по-често гледаш небето, отколкото земята.

Когато се отпуснеш на течението, преставаш да се препъваш в камъните по-пътя.

Когато повярваш, че си пеперуда, никой не може да те убеди, че си просто човек.


1 comment:

sugarcult said...

Тази пеперуда отдавна ти е вляза в главата, че и под кожата. И ето, че сега си успяла да я въплътиш по невероятен начин. Красив лайв-мотив. И аз ПЪК искам такъв, но си е твой. ^^
Целувки,
Поли

П.П. Ех, отдавна не сме се чували.