Saturday, April 28, 2007

...


Нощта отново ме грабна в обятията си.
Прозвучаха първите акорди от нашата песен и танцът започна.Сгуших се удобно в прегръдките и и я оставих да ме поведе.
Обичам срещите ни...Тя познава всяка извивка на душата ми и никога не ме настъпва.Тя обича хубавите книги и често ги споделя с мен.Тя слуша любимата ми музика и двете танцуваме до изтощение.Можем да стоим с часове и да наблюдаваме звездите...Хубаво е да я познаваш.В нейната компания забравям за проблемите, чувствам се жива!

Тя никога не ме е предавала, завръща се всеки път отново и отново.Няма обвинения, измислени думи или неудобно мълчание, не се чудиш ще ти се обади ли скоро, ще те разбере ли правилно...Само споделена любов и пълно отдаване.

Обичам чувството за безнаказаност, което носи със себе си, размитите очертания на реалността, греховното удоволствие от танца ни през вечността...

1 comment:

Канела said...

Да... нощта е вълшебница, нощта е приятелка, нощта е... Частта от двадесет и четири часовият ти полет, когато можеш да анализираш грешките, да си спомниш хубавите и лошите моменти, издиганията и паданията...
Обичам я.