Много ми е трудно.Започвам начисто.Нова съм.Искам да ви покажа...да ви разкажа...но толкова дълго съм чела мислите на други хора, че май вече съм изгубила своите собствени.
Бедата е там,че в същността си хората изпитват едни и същи чувства.Преживяват едни и същи трудности.Радват се на едни и същи неща.И какво се оказва накрая?Все някой,някъде вече го е написал и описал, обикновенно този някой притежава ненадмината уникална дарба ( я поет,я велик философ ) и какво ти остава на теб, дребния човечец...разбира се - да го copy и paste -неш... и си много горд, защото това са си твоите мисли, най-съкровените...нищо, че не си ги писал ти.И така свикваш,толкова е удобно, бързо, лесно...,че в един момент преставаш да мислиш.И така до деня, в който вече не искаш да си индигото под хартията и десния бутон на мишката.ИСКАШ ДА МИСЛИШ!Искаш другите да познават теб, не прекопираната ти самоличност.Сядаш и си уверен, че знаеш кой си.Ето, толкова е лесно, просто пишеш, пишеш, пишеш...но когато трябва да натиснеш бутона "publish", започват съмненията: достатъчно ли е...не е ли много...дали не трябва...
Ще мога ли да бъда себе си?
Бедата е там,че в същността си хората изпитват едни и същи чувства.Преживяват едни и същи трудности.Радват се на едни и същи неща.И какво се оказва накрая?Все някой,някъде вече го е написал и описал, обикновенно този някой притежава ненадмината уникална дарба ( я поет,я велик философ ) и какво ти остава на теб, дребния човечец...разбира се - да го copy и paste -неш... и си много горд, защото това са си твоите мисли, най-съкровените...нищо, че не си ги писал ти.И така свикваш,толкова е удобно, бързо, лесно...,че в един момент преставаш да мислиш.И така до деня, в който вече не искаш да си индигото под хартията и десния бутон на мишката.ИСКАШ ДА МИСЛИШ!Искаш другите да познават теб, не прекопираната ти самоличност.Сядаш и си уверен, че знаеш кой си.Ето, толкова е лесно, просто пишеш, пишеш, пишеш...но когато трябва да натиснеш бутона "publish", започват съмненията: достатъчно ли е...не е ли много...дали не трябва...
Ще мога ли да бъда себе си?
5 comments:
blog-а за сега ти се получава страхотно :) някой ден може да сложиш и мои снимки :)
Не пременно ше го направя, естествено първо ще трябва да поискам позволението ти...или да те изненадам?!
Естествено, блогът е готин! Пожелавам ти само такива хубави статии и занапред!
Ако тези мисли и усещания са твои, чудесно. Но защо никъде не си написала, че стихчето, което си качила на блога си е всъщност част от "приспивна песничка" на Недялко Йорданов. Така оставяш съмнения за авторството и на останалите писания.
Не мисля, че е необходимо да посочвам точния източник на материалите, които съм използвала за оформлението на блога си.Всеки си има любим стих, мисъл, фраза...Да, стихчето е на Недялко Йорданов, а текста под ПРИКАЗКА (Ако можех...) е на Надин Стеър (85 годишна), всички постове са си лично мои...и с какво, това променя въздействието на блога ми?Не съм използвала чужди текстове с някаква комерсиална цел и всеки има право да се съмнява в авторството на моите. За мен блога не е място където да задоволявам самолюбието си на начинаещ писател просто пиша и публикувам неща, които ми харесват.
Post a Comment