Сбогом

Днес беше един от онези дни...от онези специалните,които на пръв поглед са съвсем обикновени,но ти си знаеш, че не е така.Нещо витае из въздуха,усещаш го,сетивата ти се изострят...и то неусетно се случва.В такива дни си вземаш решения, такива,съвсем малки и лични, само за себе си.
И си стоиш на кафенце с приятели бъбрите си за обичайните глупости и ти ей така между другото се променяш...Първо си уплашен.Толкова пъти си давал обещания,които не си спазвал...После си отчаян - знаеш защо не си ги спазвал,защо този път да е различно?Следва неизбежната равносметка ( някъде между обедното кафе и следобедната биричка на капаните) - това е дълъг и болезнен етап от промяната.Толкова грешки,толкова пропуснати възможности,толкова спомени...И в едим момент се сепваш.Стига "толкова"!Този път ще го направиш за себе си.Ти си такъв прекрасен егоист.Лесно е да излъжеш майка си, можеш да разочароваш приятелите си, но найстина не обичаш да нараняваш себе си.
Сбогом.
...а слънцето напича толкова приятно, мирише на море (или по-скоро на изгнили водорасли :)),приятелите ти са по-прекрасни от всякога ( много си ги обичам)...и ти си спокоен - най-окончателните решения се вземат в такива "обикновени" дни.